Зимно

”Ако всяка зима не беше като онази, може би щях да се чувствам по-добре.“

Тези думи звучаха в главата й цялата вечер. Безпокояха я.

Навън гледката беше прекрасна, макар и тази година върховете да бяха покрити едва, едва със сняг. Тя отпусна пердето и седна на стола до прозореца. Погледна към другия край на стаята. Камината игриво пламтеше, флиртуваше със своята красота наслаждавайки се на отблясъците в двете чаши с червено вино на масата.

Романтика или просто една грижливо подредена маса за двама, подплатена с много любов. Малка, топла вила в планината. Чудесна гледка към околните планини, вековни дървета, между тях се процеждат слънчеви лъчи отразени от кристалната повърхност на язовира.

Но тази зима нямаше сняг.

Тя въздъхна. Оставаше още малко време до техния празник. Вече чуваше стъпките му в изпопадалите иглички покрили верандата. Затвори очи, за да се наслади на мига.

* * *

Ако тази зима…

Тя отърси глава и погледна отново през прозореца. Върховете вече не се виждаха, но гледката не бе по-малко прекрасна.Отпусна пердето и седна на стола. Погледна към другия край на стаята. Камината беше все така красива, макар и нарисувана. Масата стоеше непокътната. Него все още го нямаше.

Погледна към бялата врата, напрегна слуха си, за да чуе стъпките му в изпопадалите иглички на верандата…

Стъпките му бяха заглъхнали преди много зими в един нелеп пътен инцидент на път за там.


This entry was posted in Написано. Bookmark the permalink. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>