Mac OS X е чудесна операционна система.

След днешния си разговор със сервиза на Apple Center продължавам да стоя зад това си твърдение. То е обосновано на:

• Софтуерът на Apple е стабилен, липсват вируси,  разнообразен & функционален е, създаден с внимание. Има общ стил на визуалните елементи обединени от идеята за простота и красота. За моя стил на живот и нужди отговаря чудесно и осигурява приятно изживяване при контакт с продуктите.
• Много е иновационен, комбинативен и асоциативен.

Друга много положителна страна на всички продукти на фирмата е дизайнът им. Всяки един от тях е изпипан, компактен и в унисон с останалите. Това създава едно приятно усещане за марката, като такава. На пръв поглед.

От другата страна обаче стоят двата огромни недостатъка.

• Прекомерно високата цена на всички продукти и на аксесоарите за тях. Дори да приема, че продуктите на фирмата са за по-платежоспособни клиенти, то отново цените са твърде солени като се има предвид самите стоки.
• Хардуер. От около 3 години има по-близки наблюдение върху хардуерът на тези продукти, които не са удоблетворяващи.

По-подробно за проблемите на хардуера на Apple.

• Компактността пречи. Хардуерът дефектира заради малкото пространство, в което е принуден да се събира, за да бъде по-красива опаковката и по-конкурентна. Често не се охлажда добре и компонентите страдат.
• Сглобката на хардуера не разистентна. Apple не са успели да постигнал добра симбиоза между функционалност и дизайн на продуктите. Вероятно е нарочно, защото е твърде специфична и може да се закупи основно от едно място, на солена цена. Иначе казано те печелят от това.
  • Панелите на продуктите лесно се захабяват. За това имат нужда от защити, които се продават отделно. Захабяването нарушава красотата, външният вид на продуктите, което е една от субективните причини за покупката.
  • Париферията е краткосрочна, не е възможно да се поправи без да се опропасти, т.е. задължително е замяната с нова. Иначе казано, когато се зацапа колелцето на mighty mouse трябва да купите нова. А зацапването става лесно. От друга страна хардуерът в самата mighty mouse въобще не хитро направен; само е представен по атрактивен начин. От раз се прибавя и захранването на лаптопите, което с умисъл има две слаби звена – най-експлоатираните. Мястото, от където излиза кабелът от самото захранване (естествено, продават се протектори) и самия магнитен накрайник. За него Apple имат специално упътване как да се премахна. Въпросът е, че той е проектиран да се издърпва лесно (заради магнитите) именно ако случайно дръпнете кабела. Но не е резистентен именно на това, защото самият магнит се държи на 4-те контактни пина, които осигуряват много малка здравина. Така е, защото те са споени с платката с тънки нишки калай. Има и други примери, но няма нужда да ставам толкова обстоен.
  • Ниско качество на сглобката. Това означава, че се проявяват редовно дефекти поради зацапани елементи, дефектни партиди на същите, неточности при самата сглобка и елементите й – спойка, контактни пасти, писти на платките.
• Ниска съвместимост с друг хардуер. Уникалността е капан. Вържете ли се веднъж не можете да мръднете по-далеч от оторизиран сервиз.

В генерален план колкото повече се замислям си давам сметка, че в момента девизът на Apple би могъл да бъде: “Чрез дефекти към печалба“. Стока, която лесно дава проблеми и допълнителни продукти, които да предпазват от това. Нещо като да си купите кола, но броните и системите за сигурност (abs, въздушни възглавници, системи за стабилност и т.н.) да се продават отделно.

Иначе казано на потребителите е насадена идеята, че ” Ще дадете 4 00 лева за компютър, който е най-добрия на пазара и точно когато изтече гаранцията е съвсем нормално да отиде в сервиз.”  Аз не смятам така. Защото на пазара има части,  с които бих могъл да ъпгрейдна къмпютъра и той да остане все така добър, отколко да дам парите на сервиз. Защото ако го направя ще остана застопорен със същата остаряла машина или да доплатя двойно  на сервиза, за по-нов хардуер.

Изводът е: има нещо нередно.

Дадох си сметка за това, когато днес говорих със сервиза на Apple Bulgaria. Оказа се, че според тях няма никакъв хардуерен и въобще проблем с компютъра, който да предизвиква този ефект. В прав текст да разбирам – “За Mac Book Pro това е нещо нормално.” След като настоях, че това за мен е сериозна грижа, която връщам втори път при тях, техникът ми отговори, че евентуално едно нещо би предизвикало подобен проблем – дефектна рам памет, но това било 2 на 100 пъти.

Всъщност съвсем естествено е, когато се диагностицира компютъра да се види, че има добавяна рам. От нея имам нужда заради Photoshop. Дали е естествено, обаче, подобно твърдение? Единственото нещо, което може да е пипано да създава проблема. Всичко друго да е толкова перфектно, че дори и първият път в сервиза не са стигнали до това заключение. При това тази рам да дефектира веднъж на някоко месеца (6 месеца след като е поставена). По веднъж-дваж само си дефектира и то за малко. Много несъстоятелно обяснение според мен. Но поне човекът го каза любезно.

Още по-забавният момент, беше, че и оптичното устройство също сдаде багажа. Кога е станало не знам, защото го ползвам толкова рядно. Поради това и бях толкова учуден да го открия.

За проблемът с оптичното устройство разбрах, когато трябваше да си back up-вам машината. Поисках обяснение, какво може да е предизвикало това ненавременно разваляне след като съм записал максимум 5 диска и съм прочел 15-20 откакто го имам.

Та обяснението беше, че лазерът на диска си е заминал, умрял, заради по-силен импулс към него от дънната платка. Повторено ми беше три пъти, сякаш, за да стане истина. Докато всъщност питах какво може да предизвика тази волтова дъга скачаща от дънната платка върху оптиката. Е, дочаках списък с интересни обяснения:

• Колебания в напрежението на мрежата. Да, в България такива бол. Колкото пъти съм замерил напрежението в контактите винаги е варирало в някакви доволни граници. Това от друга страна означава, че въпреки захранването и защитите на дънната платка нямат никакво значение и токът в дъното не толкова добре контролиран. Явно Епъл имат проблем с това, защото никъде до сега не съм срещал подобен проблем – от колебания в мрежата да ти замине дисковото устройство. Особено при лаптоп. Споделете ако греша.
• Бутване, чукване. Не, човекът не започна с изпускане от високо, а с подобни думи описващи събития от рода на “оставяне на лаптопа върху гладка повърхност”.
• Статично електричество. Знаете как дисковото устройство на Макбуците е вътре в тях. Няма нищо да стърчи а само се пъха дискът в него. Нали? Е, да, но се оказва, че въпреки алуминиевият корпус ако носите вълнени дрехи чоже да натрупате огромен заряд електричество можете да направите беля. Например, търкайки вълнените си ръкави един в друг усилено, защото ви е било студено. Та спрели сте да си търкате ръкавите усилено и сте пипнали алуминиевият корпус на макбука. Точно той, по някакъв невероятен начин, ще преведе това статично електричество от няколко “микроампера” (цитирам точно), които ще стигнат до дънната платка по неясен за мене начин, защото трябва да бъде изолирана точно от подобни случайности. Тя от своя страна ще породи поголовният и смъртоносен импулс към лазера на оптичното устройство.

Размишлявайки върху по-горните опции, just for fun, си представих следната ситуация. Чуквате леко захранването си докато го връзвате в мрежата. Това убива предпазителите в него и не преобразува, а просто предава 220 волта към лаптопа. Макбука естествено изгаря впечатляващо. Вие се чудите какво става и пипате алуминиевият корпус, но тъй като той провежда толкова добре електричество (дори микроампери) няма проблем да осигури 220 волта ток тещачи по корпуса. Съответно токът ви изпича доволно.

Все пак техникът от сервиза любезно обясняваше. Това ми даде храна за размишления до тук.

Mac OS X е чудесна операционна система. По-стабилна и разбрана от Windows. За това ви препоръчвам да си я купите. За своите пари получвате много по-качествен краен продукт във почти всички аспекти.

Ден втори. Продължавам с идеята да инсталирам MAC OS X на PC.

Успешно свалих .iso файлове и записах два диска:

1. Kalyway 10.5.1

2. Gparted Live CD

Преди това си бях отделил около 40GB от хард диска на Тошибата и го бях преформатирал като FAT32, logical partition.

Последва настройка на BIOS на Тошибата, за да стартира от CD/DVD. С DVD-то на Kalyway стартирах компютъра и се зачетох в упътването (ако разбирате английски прочетете него).

Първоначално, преди зареждането, в конзолата стартирах с “-v” опцията. Тя се заля от текстове. После превключи в друг режим за подготовка на самата инсталация, където имаше няколко грешки. Това леко ме притесни, но инсталацията продължи успешно.

Последва екранът за инсталация, на който избрах език по подразбиране English -> next.

Тук дойде преломен момент. Преди да се продължи инсталацията трябва да забележите, че отгоре на екрана се е появила лента с инструменти. От нея трябва да изберете “Utilities -> Disk utility”. Трябва да ви се покажат частите на хард диска, при мен са две. Ще познаете тази, на която искате да направите инсталиция по форматът й – FAT32.

Изберете този partition. Дайте му просто име от типа на Mac – без специални символи и т.н.. Файлова система трябва да бъде “Mac OS Extended (Journaled)”. Натиска се “Erase” бутона и за по-малко от минута при мен дискът беше готов и преформатиран. В менюто от ляво се показва с името, което сте му дали.

Затваряте “Disk Utility” и се появява екранът на инсталацията. Продължавата със “Agree” и след това избирате за инсталация дискът, който току що сте създали.

Екранът, който следва е най-важната част от цялата инсталация. В дясно, долу има бутон “Customize”. В него има списък с опции. Най-отдолу на всички е тази, която ви интересува. Тя е засветена. Разтворете дървовидната структура и вместо GUID изберетe MBR (само него, защото опциите са с чекбоксове). Запазете промените и продължете с инсталацията.

Процесът до тук отнема около 20-30 минути като внимавате какво правите или ако ви е за първи път. Хубаво е да внимавате, наистина.

Следва инсталацията, която зависи от хардуера. На моята Тошиба отне около 30 минути, за да се осъществи с 1,5 GB RAM.

Последва рестарт и системата се пуска по подразбиране в Mac OS X. Първоначално иска кратка конфигурация от ваша страна. После самата дистрибуция блясва. Разглеждането и настройките ще оставя за по-късно. Следва инсталиране на loader, чрез който мога да избирам, коя система да се стартира.

Така, че следвайки описанието стигаме до подготовка на boot loader-а. Идва ред на live cd-то с мениджъра на дисковите дялове. Поставяте го в компютъра и стартирате по същия начин както дискът на Kalyway.

На първи екран не пипаме избраната по подразбиране опция. После избираме за език [33] и натискаме “enter”. По принцип няма нужда да пишем нищо специално, за да стартираме графичната среда. За това отново натискаме “enter” и тя се появява.

Цъквате с десен бутон на windows дяла и избирате от менюто “Manage Flags”. Слагате тикче на опцията “boot” и затваряте. Затваряте прозорецът с програмата и кликвате на големия бутон “Exit”. След малко се появава меню, на което е избрано “Restart” и просто натискате “OK”. CD-то изскача навън и рестартирате машината.

Вече по подразбиране се пуска в windows среда. От Tools -> folder options се маха отметката на “Hide protected System Files”. Избира се и “Show Hidden Files and Folders”.

Отваряте файлът boot.ini с notepad. Намира се в основната директория на диска ви – обикновено “C:”. Там добавяте -> C:\chain0="Mac OS X86" на последния ред. Имайте предвид, че файлът може да е read only. За да можете да го запишете махнете отметката с десен клин върху boot.ini -> properties. От DVD-то с Kalyway сложете също в “C:” директорията файлът “chain0″. Внимавайте да не направите shortcut, трябва да прекопирате файла физически.

Рестартирайте система без DVD-то да е в компютъра.

Би трябвало в началото вече да ви пита коя операционна система да зареди. След като изберете Mac OS X бързо натиснете отново, който и да е клавиш, за да ви се покажат опции за стартиране на конкретен дял. В моя случай избирам “mac” за да пусна системата.

Честита инсталация. При мене протече гладко. Сега трябва да направя настройки и да открия как да мигрирам едната система на другатата.

До тук ми беше забавно, защото страшно много ми напомни на тръпката, която изпитвах като инсталирах Slackware за първи път.

Сагата продължава.

* * *

Добавка: Оставих Мак в сервиза на Apple Center. Човекът беше учтив и обясни за какви срокове става дума. В най-лошия случай една седмица. Направи ми впечатление, че много добре огледа Мак преди да го приеме. Отдели 5 минути за оглед, а след това още толкова за кратко описание в протокола казващо, че почти всичко е захабено.

А аз се старая да го пазя…

Симптомите са напълно идентични с тези преди. Компютърът изведнъж тотално забива с разтрошен образ на екрана. Преди се случи докато работех по Кариери и Photoshop-ът издъхваше заради тежките файлове. Мак беше доста топличък почти постоянно.

Днес, обаче, всички програми бяха само леко натоварени. Вентилаторите работеха леко. Въпреки това прегря. А току що бях отворил nytimes. Не вярвам да има общо обаче.

Опитът за повторно пускане завърши с неуспех. Едва след като го оставих да се охлади успя да се стартира. Настроих контролът на вентилаторите доста настойчиво, repair-нах пермисиите. Въпреки това обаче продължи да има леки трептения и временни замръзвания на цялата система, които се натрупваха в паметта.

В моментът е стабилен, но не знам колко ще издържи преди отново да припадне.

Предишният път след няколкодневни тестове от сервиза на Apple center не успяха да възпроизведат проблема. В последствие ми казаха, че са отворили компютъра и са сложили нова контактна паста на видео картата. Причина – количеството на старата била фабрично твърде малко. Не споменаха да има познат дефект на хардуера каквито мнения прочетох из форумите на Apple преди.

Сега вече имам ясни снимки и дори видео, които да им покажа. Интересно ми е какво ще предложат като решение. Дали този път ще успеят с диагностиката на проблема. Не искам след още няколко месеца да повтарям упражнението.

От тук започва интересната част. Явно се налага да занеса Мак на сервиз. Проблемът е, че цялата ми работа и дори част от личния живот е обвързан с комуникация, файлове и други нещица на него. Аз искам докато го няма да не чувстам липсата му толкова осезаемо. Отчасти тук помага google, firefox & extensions, back-up files. Всички онези, неща които се съхраняват някъде другаде и имаш достъп до тях, основно през интернет.

Странно е колко разхвърлян може да бъде животът ти. Из разни сайтове. В същото време е невероятно удобно що се отнася до работа. Просто знам, че Google разработват алтернативна операционна система, която ще бъде само виртуална и ще се хоства в интернет. Единственото, което ще ви трябва е някакъв хардуер, на който да работи това нещо. Но това е друга тема.

Старата и вярна Toshiba Satellite A110-195 трябва да заеме мястото на Мак за известно време. Нямам желанието да работя на windows xp и се престраших да опитам да инсталирам Leopard на нея.

За да се подготвя направих back-up с “Машината на времето”. Също и реален архив на важните неща от Мак. От другия компютър изчистих максимален брой файлове, за да се освободи място за новата операционна система.

Имах желание да използвам Clone X 3, за да създам огледално копие на системата си, но заради явни различия в хардуера няма как да стане. Въпреки това този софтуер може да създаде точно копиe на системата ви, което да разположите върху идентична машина. Полезно е да се знае, но явно ще премествам нещата на ръка.

Намерих в osx86project подробни упътвания как се осъществява инсталацията на pc машина при наличен windows xp. DVD-то можете да откриете дори и в български торенти. Съобщението, което придружава DVD-то казва, че “Проектът ОС Х86 е създаден от ентусиасти с цел популяризиране на операционната система Mac OS X. Разработва с опознавателни и промоционални цели”.

В момента го тегля и тръпна в очакване да продължа тази малка одисея. Процесът вече тече.

*Mac-ът ми, който все още няма име накратко е “Мак”.