На бариерата няма коли, 308 свободни места. Истински рай за паркиране. Настанявате се удобно до входа и влизате.

Вътре е още по-хубаво, защото има хора само тук таме. Охраната обикаля етажите и тепърва се събужда. Магазините са затворени. Отвън се вижда как служителите почистват, подреждат – я щанд за обувки, я магазин за чанти, бижутерия. Една от тях много внимателно наглася чанта до витрината. Тя знае, че днес ще минат поне няколко жени, които ще преместят чантата, ще я опипат и оставят невнимателно обратно. Въпреки това тя го подготвя в най-прекрасния й вид. С грижа и внимание.

Всичко е чисто. Няколко техника точно приключват с поддържката на ескалаторите. Навсякъде е спокойно, светло и свежо. Дори на места има монтирани освежители за въздух. Странно. Вечер, в тълпата никой не им обръща внимание.

Различно е. Молът сутрин е друг свят. Събужда се, отваря очи. Грижливо си оправя тоалета и с усмивка отива на работа.

На края на деня обаче е различен; хората са различни, етажите. Всичко е някак си захабено и експлоатирано. Магазинерките са раздразнени, витрините не са толкова красиви.

Но това е до време. Към 10 часа вечерта магазините затварят и всичко се изпразва постепенно. Хората изчезват, суетата, грохотът, разговорите и недоволните лица. Паркингът опустява.

Така идва следващия ден. Когато молът се възражда, събужда се от своя сън. Една магазинерка оправя чанта на витрината. За да бъде красиво. Отново…