Днес си домакинствах и си дадох сметка, че цял ден не съм излъгал никой. И ми стана хубаво. Вярно е, че голяма част от времето бях изолиран вкъщи, но все пак. Дори не бях лъгал и себе си.

Все още не мога да преценя, кое е по-трудно – да лъжеш себе си или околните. Двете могат да имат никакви или грандиозни последици.

После се запитах за какво съм лъгал през седмицата. Няколка човека, за да се чувстват по-спокойни за тях, няколко пъти мен, за да се чувствам аз по-добре. Един път, защото ме мързеше в момента. Опитвам се да не лъжа и така вече от около 10-тина години. Успеваемостта е трудна за преценка, но от друга страна не съм имал вътрешни терзания. Което в момента дори ме прави доволен.

Баба ми казва “Не ме питай, за да не те излъжа”. Сякаш лъжата е една от нишките в комуникацията. Дори не ми се иска да се замислям, за това как се обличаме приилежно преди важна среща, за да направим добро впечатление. Покриваме себе си в хубави дрехи, за да покажем на отсрещната страна каквото иска да види. Малка и обществено приета лъжа.

Но това е дълга тема. Да се спрем само на изречените лъжи.

Вие колко често лъжете? Налага ли ви се, просто така се случва или е умишлено. Давате ли си сметка кога вас ви лъжат?

Споделете. Ще бъде интересно да бъдем честни пред себе си (и ако искате и пред другите).