Тази сутрин станах в 6.30. Облякох се. Излязох. Взех метрото. Слязох на последната станция. Отидох в офиса в 7.05. Застанах до колелото. Видях заключеният катинар с въже на предната гума. Навик. Дори в офиса го оставям така. Ключът е вкъщи. Време за отиване / връщане – минимум 45 минути.
Изкарах го навън. Камен ме чакаше. Констатирахме проблема. Решението – да се разбие патрона / да се срежа въжето. Отидохме в апартамента му наблизо. Разбиваме на спокойствие.
Разполагаме с 4 инструмента – чук, комплект малки китайски отвертки, 2 броя компактни клещи от типа по-долу.
Време да се разреши проблема – 20 минути. Предложение от Камен – “Да се счупи пластмасовата обвивка и да разбиваме каквото се появи”. Моят отговор – “Няма смисъл. Единият край на въжето е капсулиран с оловото на патрона”. Следват 15 минути опити да се отвори ключалката с отвертки, други ключове и т.н.
Самото въже за заключване на колелото.
Минута 16. Добре. Чупим наред. Ходи ми се на планина.
Механизмът на ключалката без пластмасовото покритие.
Махам пластмасовата обвивка за 30 секунди. Отдолу се показва патронът с оловните елементи. Не е толкова стабилен колкото очаквам. Идентифициране къде се държи другият край на въжето.
Гнездото на механизма държащ въжето.
ОБМ! Установяваме, че въжето лежи в гнездо на механима. На него има две дупки. Въжето се държи в него от един щифт. Само в едната. На снимката – мястото на щифта е маркирано с бургия.
Ето как е захванато въжето в механизма.
Камен маха щифта с издърпване.
На тази сигурност разчитах...
Минута 17. Катинарът е свален.
Изводите:
- Купих си катинар с въже. Цена 12 лева. Преди – монолитен, въжето е по-дебело. Сега. Чувствам се измамен.
- Всеки крадец на колела може да счупи пластмасата. Да махне единствения щифт. Да изчезне с колелото. Време: по-малко 30 секунди. Инструмент: клещи.
- Вероятността другите катинари да са създадени по същия калпав начин – огромна.
Следствието:
- Тръгнахме от южния парк към 8 часа. Изкачихме 20 километра баир. Тихият кът, Златните мостове, хижата с полянката най-отгоре. Името й – не знам. После. Спускане до “Копитото”. Спускане по пътя; средна скорост – 40 км в час. Прибиране. Общо 55 километра. Преживяване – чудесно. Физическа форма – все по-добра.
- Поправих катинара. Блокирах въжето в гнездото му с два винта. Счупих ги, за да не могат да бъдат премахнати. Опцията за крадене остава само със срязване на въжето / много насилствено счупване на механизма откъм патрона. Ще го ползвам още като основна опция за сигурност.
- Ще се добави втора система за сигурност. Най-вероятно истински малък катинар, който да блокира движението на зъбните колела. Второ заключване предполага два инструмента. Обикновено крадците носят само един, за да бъдат мобилни.
В последствиe завих два винта, за да държат въжето в механизма. След това отчупих останалата част. Тук е останал само единият винт за пример.
Съветите:
- За да предпазите колелото си от кражба не разчитайте на масовите заключващи устройства, които се продават. Измислете и сглобете ваш неконвенционален метод. Именно като странен и нетипичен той ще представлява трудност и повече усилия при евентуална кражба.
- Нека колелото ви е старо и грозно. Да няма търговски вид. Иначе ще се озове в хангар с други крадени другарчета за повторна продажба. Тъпо. А?
- Освен хубаво въже с проверен и допълнително заздравен механизъм от може да добавите и axa slot. Не знам от къде ще го намерите. Сравнително добро е, но и то си има грижи.
- Колелото да бъде под наблюдение от хора, които биха реагирали. Дори журналист от BTV направи репортаж, в който крадеше колело очеизвадно, на Витошка. Полицай се появи, но не го спря.
Споделете:
- Вашият опит в областта.
- Снимки на сглобката на вашето заключващо устройство.
- Какво друго ви хрумне и може да бъде полезно по темата.