Има два начина да охладите Мак-а си. Софтуерно с различни програми ветаещи из пространството и хардуерно. Вторият начин изисква някакъв подход, който подобрява обдишването на машината, така че въздухът да се движи свободно около корпуса и отнема топлината.

Това става с охлаждащи подложки, които често са страшно грозни (или поне странни) и заемат много място. От другата страна са някакви хитри джиджавки, които сладко държат машинката ви на разстояние от работния плот.

Заради моята придирчивост и двете неща не ми вършат работа. Заемат място или пък трябва да ги слагат и махаш всеки път, което не ми е удобно да го правя по 4 пъти на ден (с 4 крачета).

За това днес отидох до Бриколаж и се сдобих с чудесна охлаждаща пръчка за Мак, което освен всичко напълно си отива с лаптопа 1:1 като цвят. Цената е само 5.75 лева.

Освен това, когато Мак е върху него спокойно мога да го побутвам накъдето си поискам, както имам навика да правя. Нещо, което с гумени крачета на мен би ми било неудобно.

СПЕЦИФИКАЦИИ

Име: Охлаждаща пръчка

Материал: Алуминий

Размери:
- 400мм дължина;
- 150мм височина;
- 90мм ширина.

Предимства:
- Заема малко простраство;
- Лесно преносима и лека;
- Издържа на големи натоварвания.

Екстри: Коригируема височина. Две степени.

Алтернативни приложения: Според случая.

На бариерата няма коли, 308 свободни места. Истински рай за паркиране. Настанявате се удобно до входа и влизате.

Вътре е още по-хубаво, защото има хора само тук таме. Охраната обикаля етажите и тепърва се събужда. Магазините са затворени. Отвън се вижда как служителите почистват, подреждат – я щанд за обувки, я магазин за чанти, бижутерия. Една от тях много внимателно наглася чанта до витрината. Тя знае, че днес ще минат поне няколко жени, които ще преместят чантата, ще я опипат и оставят невнимателно обратно. Въпреки това тя го подготвя в най-прекрасния й вид. С грижа и внимание.

Всичко е чисто. Няколко техника точно приключват с поддържката на ескалаторите. Навсякъде е спокойно, светло и свежо. Дори на места има монтирани освежители за въздух. Странно. Вечер, в тълпата никой не им обръща внимание.

Различно е. Молът сутрин е друг свят. Събужда се, отваря очи. Грижливо си оправя тоалета и с усмивка отива на работа.

На края на деня обаче е различен; хората са различни, етажите. Всичко е някак си захабено и експлоатирано. Магазинерките са раздразнени, витрините не са толкова красиви.

Но това е до време. Към 10 часа вечерта магазините затварят и всичко се изпразва постепенно. Хората изчезват, суетата, грохотът, разговорите и недоволните лица. Паркингът опустява.

Така идва следващия ден. Когато молът се възражда, събужда се от своя сън. Една магазинерка оправя чанта на витрината. За да бъде красиво. Отново…

Днес си домакинствах и си дадох сметка, че цял ден не съм излъгал никой. И ми стана хубаво. Вярно е, че голяма част от времето бях изолиран вкъщи, но все пак. Дори не бях лъгал и себе си.

Все още не мога да преценя, кое е по-трудно – да лъжеш себе си или околните. Двете могат да имат никакви или грандиозни последици.

После се запитах за какво съм лъгал през седмицата. Няколка човека, за да се чувстват по-спокойни за тях, няколко пъти мен, за да се чувствам аз по-добре. Един път, защото ме мързеше в момента. Опитвам се да не лъжа и така вече от около 10-тина години. Успеваемостта е трудна за преценка, но от друга страна не съм имал вътрешни терзания. Което в момента дори ме прави доволен.

Баба ми казва “Не ме питай, за да не те излъжа”. Сякаш лъжата е една от нишките в комуникацията. Дори не ми се иска да се замислям, за това как се обличаме приилежно преди важна среща, за да направим добро впечатление. Покриваме себе си в хубави дрехи, за да покажем на отсрещната страна каквото иска да види. Малка и обществено приета лъжа.

Но това е дълга тема. Да се спрем само на изречените лъжи.

Вие колко често лъжете? Налага ли ви се, просто така се случва или е умишлено. Давате ли си сметка кога вас ви лъжат?

Споделете. Ще бъде интересно да бъдем честни пред себе си (и ако искате и пред другите).

Сутрин ставам и ако намеря нещо подходящо хапвам. Ако ли не – излизам за работа.

Иска ми се по-често да закусвам с минимални усилия. Мюслите са един добър избор, кроасаните (уф, отново тесто) – не толкова. Всяко включване на печкоподобни уреди (препечени филийки) ме бави минимум с 20 минути допълнително, за това го избягвам. В крайна сметка ям рядко плодове, кроасанчета и кифлични, мюсли и корфлейкс, от време на време и сладки остатъци от предишния ден. Така поне 3 дни от седмицата не закусвам.

Тази мисъл е нерадваща за моята персона, та се чудя хората, които закусват как организират началото на деня си. С какви вкусотийки се глезят рано сутрин.

Ще ми бъде интересно да споделите бързи рецепти за пълноценен старт на деня.

Do you care to share?

Here it is. Simple wallpaper called “Inner space” released under “Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported” license.

1440x900 px, 1,9 mb, .png format

Click on the image to open it full size. Then right click – “save as”.

Feedback is welcome.