Представете си, че имате 10 парчета торта като себестойността на всяко е 1 лев. Ако в обръщение се появят още 10 лева {на хартия}, които да се изхарчат за тази торта то тогава всяко едно ще струва 2 лева, но реалната им стойност ще е 1 лев. Т.е. вие давата два лева, но те реално струват един. По този начин се обезценяват парите в обръщение.

Какво генерира повече пари в обръщение? Ако обърнем поглед към България отговорът е само един – Българска Народна Банка. Тя е единствената с легална власт да вкарва повече пари в обръщение или съответно да ги задържа. Грубо казано тези две действия от нейна страна са мерки за контрол върху икономиката система чрез парите в обръщение. Чрез тях се цели контрол и подпомагане на икономическия растеж на страната.

България като малка страна не влияе на световната икономика, но като малка страна силно се влияе от нея – както пряко така и косвено. Обезценяването на парите в чужбина води до обезценяване на стойността им и тук. Поскъпването на стоките извън страната аналогично води до тяхното покачване в татковината. Това става, защото страната ни е универсален консуматор, но и в същото време не е специализиран производител. На практика тя не е производител на каквото и да е равнище. Ние сме зависими от чуждото ценоопределяне. Нямаме с какво да му отвърнем. Липсва нещо, което има реална стойност. Нямаме продукция, производство, чрез които дори да изнесем част от инфлацията от страната си, да се отървем от обезценените пари.

Така се оказваме под глобалната инфлационна вълна. От къде произлиза тя?

Единствената страна до момента в света, която не се влияеше от световните пазари и икономика а им влияе е Америка. В момента тя е в криза, защото манипулациите дело на нейните управляващи не могат да избегнат устремлението към дъното на кондратиевия цикъл.

Най-силният ответ срещу него (дъното на кондратиевия цикъл) беше изфабрикуваният атентат на 11-ти семтември, който успя за няколко години да генерира нова продукция, която да разпредели новоналетите пари в икономиката. Пари, които отиват за изграждане на монументи поради тъжното събитие, за воденето на войни, за чествания и т.н. Това е така, защото от както е създадена американстата държава най-силният й клон, който държи икономиката и генерира най-голяма добавена стойност е военната индустрия. Също така и нещото, което може да сплоти нацията, за да бъде по производителна и послушна.

Измислената необходимост от война създаде почва за генериране на приходи по този клон. Огромни суми, които бяха влети в икономиката на страната, за да я отблъснат от дъното за момент. В същото време спечелиха завидни места на петролните пазари чрез “умиротворяващи сили”.

Въпреки това тези усилия не могат да преборят необходимостта от нещо ново, което да ганерира реална стойност на продукция и икономиката се насочи към своето дъно. Ренесансът тепърва предстои, но конкуренцията в глобален мащаб в лицето на Китай, Япония и редица европейски страни нанася съкрушителни удари на САЩ.

А това разклащане в центара на океана генерира вълни, които застигат бреговете на всички страни. Тази глобална икономическа нестабилност на практика бе очаквана от много прогностици. Ако желаете приемете това като един съвременен апокалипсис.

Много от проблемите на планетата събрани на куп започнаха да нанасят съкрушителни удари. Удари, които САЩ пренебрегваше и в момента изпитва огромна трудност да навакса. Разточителството на горива не може да бъде разрешено с открадването на няколко петролни кладанеца от арабските страни. Липсата на иновации не прощава.

Китай, Белгия, Япония и други страни генерират продукти с реална стойност способни да разрешат енергийният проблем. Защото след гладът, ответния удар на планетата срещу нейното опустошаване е липсата на енергия. Или иначе казано пилеенето й.

Производството на САЩ в един момент остана старомодно, трудоемко и енергоемко. Разточително в огромни размери. Изнесената инфлация в чужди страни разклати чуждите икономики, но не спомогна за закрепването на здравето на САЩ. Всичко това съпътствано с глобалните проблеми и липсата на адекватно разбиране за глобалните проблеми на планетата.

Светът не може да навакса. Намаляването на природните ресурси събуди страха в гиганският консорциум за петрол и го накара да повиши цените на горивата. От една страна, защото нови източници на енергия в момента не са възпрепятствани да влязат в масова употреба и себестойността на продукта петрол реално се покачва, а от друга, защото са монополисти и могат наистина да го направят, за да спечелят поредните и може би последните си огромнни суми.

Разбира се, не забравяме третата страна, че страни на знанието и технологиите разработват алтернативни начини за генериране и потребление на енергия и това ще иземе огромна част от пазара на този консорциум. Въпрос на едва 50 години е да се смени целият автопарк с енергоспестяващи автомобили придвижващи се с екологични горивни системи, например.

Днес цялата световна икономика е разклатена. Представете си кръговете, които се образуват, когато капка капне върху спокойна вода. Създават се вълни, които постепенно затихват. В момента тези вълни все още не са затихнали. Според мен още първата вълна все още не е достигнала своя край. Предполагам, че ще има поне още две силни вълни. Моментното закрепваве на световните пазари в момента не е показателно. То е нормално явление.

На фона на това да обънем поглед към България.

В страната през март годишната инфлация е 14,2%. Няма нужда да изказвам твърдения, че до момента е поне 25% и продължава да расте. Как ще се отрази това на страната?

От няколко месеца сме свидетели на нови монети в обръщение. Те са лъскави и почти всеки се е сблъсквал с тях. Напълно възможно е да са пуснати и стари монети от резерва на страната, но те лесно могат да бъдат пропуснати и назабелязани от хората. Това е първата неадекватна стъпка за борба с инфлацията от страна на държавата.

Втората е пускането на части от резерва в обръщение. Това са стари банкноти. Напоследък са от по 20 лв от 1999 година. Борбата със световната инфлация е пускане на нови пари в системата, които имат все по-малко покритие. Това е така, защото икономиката на страната еслаба и не генерира полезен продукт. Това е следствие от много фактори. Основният е лошо управление на националната икономика.

Накратко икономиката на САЩ се срива поради:
– настъпването на дъно на кондратиевия цикъл;
– остаряло морално производство;
– глобален износ на инфлация;
– навлизане на алтернативни енергийни източници.
На нуждите на планетата отговарят страни с нова икономика и знания и те създават:
– опастност за монополистите на енергиния пазар;
– алтернативни енергийни източници;
– нови конкурентни знания ганериращи добавена производства с добавена стойност.
Това води до:
– глобални инфлационни вълни, причиняващи нестабилност на световните пазари;
– отчаяни опити от САЩ за възвръщане на позициите, чрез генериране на суми без покритие, които да се размият в световния пазар, защото само печатането на пари не разрешава проблема.
Какво става в България:
– за да се пребори с глобалните инфлационните вълни в страната се вадят пари от резерва й и това генерира още по голяма инфлация;
– разклащането на нестабилната икономика ще доведе до сериозен срив на пазара като цяло в страната;
– в близките няколко месеца положението ще става все по-неприятно, особено с наближаването на празниците, което генерира огромен разход на суми;
– но за това къде ще му излезе края трябва много по-сериозен анализ.

За да се възстанови глобалната икономика ще трябват години.

Според медиите в 6.34 час тази сутрин инцидент* е породил пожар в складове за боеприпаси и площадка за обезвреждането им разположени край Чеполечене. Реакцията на специализираните звена едва към 9 часа започна да придобива някакви по-адекватни измерения.

Това ми стана ясно докато наблюдавах репортажите по четири телевизии:

- Министерство по бедстията и авариите вероятно е било мобилизирано на работните си места към 6 часа. Инцидентът се случва 30 минути по-късно.

- Няма ясна и точна информаци, кой стопанисва обекта, от кога, при какви условия, където става инцидентът. По-късно Николай Цонев опроверга слуховете, че частна фирма е извършвала дейност във военното поделение.

- Няма ясна информация какво се съхранява на тези площадки. По-късно стана ясно, че е имало 20 тона тротил, който магически е изгорял единствено поради благоразположение свише. Или просто защото е нямало добра взривна вълна, а само огън? Въпреки това реакцията на никой не е било съобразена с този факт, вероятно, защото никой не е знаел какво се съхранява там.

- В продължение на над 4 часа продължават експлозиите. До 10 часа никое лице не се бе появило официално по медия да внесе яснота какво става или да поеме някаква отговорност. Корекция: Към 8 часа началникът на генералния щаб на Българката армия е имал изказване по медия относно ситуацията.

- Поне до 9 часа никой не се беше погрижил за хората по какъвто и да е начин. Да ги информира какво става, да ги успокои или да им укаже помощ от какъвто и да е вид. Организацията на органите беше под всякаква критика. Едва след 9 медицински екипи били забелязани в Челопечене. Корекция: Към 8 часа е имало линейки, пожарни и кола на гражданска защита според някои медии.

- Въпреки извадените официални данни, че всички премеси във въздуха били в границите на нормите – като никъде не е оповестено реално какви са концентрациите във въздуха и нормите. Иначе казано думите, че стойностите са в нормите е напълно възможно да са чиста лъжа. Хора ангажирани с подобни химични съединения оспорваха информацията с това, че при подобен инцидент съединенията и смесите, които горят реално отделят вредни вещества. Приети са хора с алергични реакции и други симптоми от района.

- В реда на всичко това свиканата днес пресконференция просто е поредната случайност, че още от вчера е било насрочено подобно събиране, което е прерастнало в извънредно заседание.

Какви са изводите?

- Има голям процент на вероятност това да е нашия малък ударен Пентагон. По силата на медийната реакция. Има застрашени хора, има сериозен инцидент. Но от преди това има ред случайности, които водят до това да бъдат подготвен събирания от високо ниво макар и по привидно други теми. Хора от определено министерство отиват доста по-рано от нормалното на работа. Въпреки, че бе казано, че центърът грижещ се за координацията при подобни инциденти работел 24 часа по думите на отговорни лице от този отдел. Впечатление обаче направи, че този въпрос на Коритаров затрудни доста отговарящия и той трябваше да преповтори въпроса, да мисли, заеква и така да даде някакъв отговор.

- Никой не може да координира звената така, че да се реагира адекватно при подобен индицент. Ако имаше пострадали хора подобна реакция най-вероятно веднага би ги превърнала в жертни. Реакция от Държавата няма. Проблемът е, че дори да няма жертви естеството на случилото го квалифицира като много сериозен инцидент от регионален мащаб. Въпреки това отговорност поета няма, отговорни лица също.

*В същото време вниманието на цялата страна бе ангажирано с този инцидент отвличайки внимание от много по-сериозния в национален мащаб проблемите свързан с Фондовете на Европейския съюз и спирането на финансови средства към страната. Факт, който оказва влияние на цялата икономика, а реално няма никой който да бъде уволнен, да приеме отговорност. Също така и някой, който да свърши работа си.

Всички се подмотават и се крият. Докато всички ние плащаме за тяхната некадърност и лични интереси. Защото ние плащаме вноски към ЕС а не държавата. Ние генерираме финансовия ресурс за тези вноски към ЕС и е на наш гръб. Това гарнирано с инфлацията изпусната отдавна от ръцете и инструментите на държавата и некадърните мерки взети от министрите и отговорните лица води постепенно до криза, която най-вероятно за пореден път ще ни сгорчи живота. Но понеже настъпва бавно и настъпателно ние привикваме към нея и не я приемаме като такава. Тъпо, а?

Проблемът е, че Българите си траем и нищо не правим. Оставяме всичко на самотек и това е. Свикнали сме друг да се грижи за това. Нас не ни занимава.

Една оставка една се осъществи преди време с хиляди клизми а сега смачканият български народ ще продължи да търпи! Вие ще си траете ли?

Някой да иска публични оставки, извинения – хора, бъдете народ бре. Манипулират Ви. А пред парламента е празно. Само няколко портийни BMW-та преминаха на път към банката…

Реакции на колегитe от VW клуба.

[допълнение]

В последствие стана ясно, че е напълно възможно пожарът да прикрива кражба на боеприпаси. Докажете сега, че 20-те тона тротил наистина са изгорели, а не са продадени зад граница. Дали някой атентат, война или друго няма да е с муниции от този пожар. Както знаем от репортажите с няколко стотин грама тротил стават “яко” фоеверки. Ако някой се е сдобил дори с един тон от “изгорелите” ха познайте какво парти ще си спретне.

Издънки.

Трагичните събития от скоро разбуниха репортерските духове.

Днес бях свидетел на “разследване на репортер” по темата: “Какво ще правим ако се случи пожар в един от най-високите блокове в кв. Младост”. Отговорът – има добра възможност да се опечем живи.

Какво показа репортажът:

Висок блок. Металните врати между етажите се заключват. Достъпът до етажа е само чрез асансьора. Позната гледка за всички живеещи в подобни многоетажни гета, където моят дом обезателно трябва да бъде моята крепост. Стълбището по лични предпочитания е недостъпно почти винаги.

Представете си, гордият репортер, който отразява ситуцията и казва излизайки на стълбището между етажите “Тук е като в друго измерение”. Уау! Наистина.

Мразя едностранчивите репортажи, гледна точки. Това е като да отвориш багажника на автомобил, да видиш резервната гума и да крешиш “О, но тя не се върти! Помощ!”

Никъде в целия репортаж не се чу, защо аджеба, хората са решили да се залостят в панелите. Да се скрият зад дебели врати и много брави. Да живеят като модерни затворници с телевизия и тоалетна.

Защо го правят? Искам репортаж за това. Да попитам хората: “Защо сте се окопали така? От какво Ви е страх? Да не би някой да ви дебне? Да не би да има някакъв проблем, който ви протеснява?”

Отговорът всички, които имат метални врати, СОТ или дори домашно куче дори, го знаят. А вие как бихте се почувствали ако на фона на всичко това дайдат и ви попитат “Вие хубаво сте се окопали тук ама ако нещо се запали”. Бихте ли се лишили от всичката си сигурност и спокойствие, в което сте инвестирали?

Обичам едностранчивите репортажи. Нека резервната гума се стои в багажника; ние и без това няма да я проверим докато някой друг не спука гума пред нас, та да се присетим, да направим репортаж.

През днешния ден са били направени близо 300 открития. Вероятността някое от тях да бъде световно значимо в близките три години е под 0,001%. Едно от тези открития ще допринесе за подобряване на живота средно на около 8 до 10 хиляди души.

Интересно, нали?

С този пост отбелязвам сушата на открития, таланти и значими действия от страна на човека. Времето на мързел е настанало. С разработените стратегии за моделиране и управление на интереса на обществото значимите неща се изместват до граничещи с прозаични. Глобалната комуникация на ден ни залива с таланти “кой от кой по-уникален”.

Въпреки това, втори Моцарт няма. Бах, Бетовен, Айнщайн, Кох, Бел, Тесла. Толкова много други. Измежду 6 милиарда души сега има толкова уникално малко, които биват ценни поне колкото един от господата, и неспометите дами, по-горе, но за които дори и не знаем.

Ако направим съпоставка “умовете” тогава са били много повече като част от населението спрямо сега. Защо? Може би няма вече неща за откриване. Та нали имаме коли и мобилни телефони. Топла вода. Всичко е вече открито.

Ако след 100 години четете днешната история как би Ви звучала тя. Ако тогава я съпоставите с историята преди 200 години преди нея как ще изглежда. А 300 години?

Дали това улеснено моделиране на таланти не погубва таланта. Откритията. Малко са значимите хора, повече са публичните личности. Независимо колко много приличат на тикви. От вън и от вътре.

Героите утре са днешните телевизионни лица. Реклама. Реклама. Реклама.

Вероятно сме изпаднали в едно устрем към дъното на цикъла, което може да се съпостави с уморения пътник полегнал под някоя орехова сянка.

Нека да бъде бъда отпимист. Накрая.

Простата истина за страната. Още по време на стачката на учителите и потресаващата реакция на политиците беше ясно, че трябва да падат глави. Управляващите им се подиграха публично пред цялата страна – по телевизия, по радио, подиграха се на всички нас.

На всичкото отгоре, онези отгоре, имаха наглостта да повтарят глупостите си, които в нормалните страни биха се възприели като сериозни “гафове” със сериозни последствия. Това не стана. Самият факт, че министър председателят гледа произвола на страната, говори за свободията на тези под него. Фактът, че са смешници на принципа “интереса клати феса”, не ме притесняват хич. Обезпокоен съм от факта, че те ни управляват!

Драги зрители. Гледате шоуто на българските политици всеки ден по националната телевизия. Не забравяйте обаче, че след като загасите телевизора на другия ден вие сте маймуните в това ежедневно шоу по улиците, в магазините; вие сте най-важния гост.

За смях сме, по-зле – за оплакване. Страната се е запътила към върховете на низините. Какво ви говори фактът, че Европа ни прие за членове на ЕС. Едно просто правило гласи, че една страна ще търгува с друга само ако има интерес. Какво изтъргувахме ние? Да се молим да си пуснем реакторите, например? Нищо не знаем.

Хората живеят по-добре. Да! бе… Това че инфлацията расте и чуждестранните вливания покриват бавно скоростта на това увеличение не означава, че имаме какъвто и да е ръст. Когато се насити икономиката с ненужни инвестиции, които просто са усвоени сама ще рухне и тогава ще е късно. В този момент ще дойде героят ЕС – добре дошли в модерното робство. Да. Нека от северния робовладелски блок се преместим в друг. Там времето поне е по-хубаво.

Коментари много. Простият анализ показва три ясни неща:
- Управлението на страната трябва коренно да се промени, ако не желаем да се окажем много над шията в кал. Самата дума коренно включва изкореняване на много хора от властта, както и един стил на размахване на краката и ръцете за сметка на избирателите и една цяла страна;
- Трябва ни лидер. Водач. ПредПоследен мохикан, който да ни емне, да ни въведе строг затворнически режим та барем видим, че децата изпростяват всеки ден а ние сме горди с това;
- Някой умишлено руши страната. Започнаха от семейството; сега и с образованието, здравеопазването, енергетиката. Проблемът е, че я рушат от години. А това е по-страшното. Но най-големият ужас е, че сме свикнали. Че нямаме идеали, че нямаме ценности, че за нас това е даденост. От тук глупавите ни наследници ще са още по свикнали и ще се лъжат още по-лесно. Неукият по-лесно се командва.

Дали сега стоите на задника си, четете това и се питате разни неща? Например, “Аз като съм сам какво мога да направя”? Не сте сами, бре. Стотици хиляди мрънкат. Вдигнете си задника и направете нещо! Защото ние сме тези, които могат да го направят.

Историята на страната ни започва със сноп пръчки. Още от тогава сме се доказали като магарета и не сме видели смисълът за играта.

Какво да направите ли? Искате нещо лесно?

Спасете Рила например! Излезте един час по-рано от работа и спасете Рила. Не е важно дали ще викате искам салам или искам образование. Стреснете управляващите, че сте много. Че има неща, които ви интересуват.

Неприятно ми е като подобна голяма кауза (сама по себе си) прави мними сбирки на малки места като градинки, а не площади. Разберете, че всички ние трябва да защитаваме земите си, да защитим нас си. Вие разбирате ли Рила, сама по себе си, какво представлява? Запитайте се, моля Ви.

Чужденците идват тук с парите си като вируси. Строят, ужищожават и печелят огромни суми. На наш гръб. А ние стоим с хляб е сол в ръка и ги гощаваме с усмивка, защото хвърлят по някой долар или евро.

Какво да направите ли? Участвайте на митинги и протести. Естествено това може и да не Ви харесва, но има други начини. Изразявайте активно пред управляващите гражданската си позиция. Всеки ден. Бъдете единни като таксиметрови шофьори. Участвайте! Събудете гражданското общество. Изградете го на ново, за да може то да се бори! Вие сте част от него.

Всички заедно; толкова ли е сложно да се съберат 100 човека на едно място вместо да пишат яростни коментари. Защото човекът написал статията не е създал историята. Онези в министерствата, по управленските постове са го направили. Изпринтирайте коментарите си – в един уречен ден и ги занесете в общината. Или ги пратете по пощата. Или по e-mail. Един да следи за това и да информирата всички останали. Да е явно, че на някого му пука.

Правете така за всяко нещо, което ви дразни. Пишете и носете. Указвайте натиск. Всички заедно. Това е нашата сила. Имаме и законни права.

Стъпка едно: Възраждане на гражданското общество. Можем ли?