Заради това искам да споделя една специална селекция от мои черни туитове съставена от Ю. Селекция, за която съм й много благодарен.

Хайде всички в един глас: “Очакванията провалят живота ни”.

Оф, най-не обичам така.

Ден Първи: Оказва, че желанията се разминават с реалността.

Понякога неща премнават границата на търпението и отиват в небитието.

Question of the day: “Are you happy?”

Искам 4 (четири) работен ден. За начало. #work I want just 4 work days per week. For a start.

Уморен съм. Отново. Цял ден.

Нямам каво да кажа.

Умора. Почивка. Понеделник.

Понеделник. Не.

Никой нищо не предлага. Всеки чака готови решения.

Как да се разтовари човек?

Не ме вълнувате.

И мен да ме няма…

“Google docs – Owned by me”. In other words – You are owned!

Какво ми е бъдещето? Юбер дизайнер на страници? Айде бе.

Не обичам като става така.

Приятна вечер. Приятни хора. Рядко се случват такива непланирани щастийца.

Само дрънкането по клавишите успява да ме разтовари от стреса малко.

Спи ми се.

Тъжно ми е…

Днес = нищо.

Преразходен ден.

Искам да живея в по-красив, по-уреден и по-добър свят.

Трудно е да се прави добро.

Въобще защо трябваше да се занимавам с дизайн?

Дори Sting не помага.

Работата ми зависи от хората. Колко тъпо, а?

Walking away from the life itself.

Абсурдът си има псевдоним. България.

Не прави нищо, за което преди си съжалявал.

Само музика… нищо друго.

Друго си е да си ресурс.

Споделете вашите. Ще бъде интересно.