Има два начина да охладите Мак-а си. Софтуерно с различни програми ветаещи из пространството и хардуерно. Вторият начин изисква някакъв подход, който подобрява обдишването на машината, така че въздухът да се движи свободно около корпуса и отнема топлината.

Това става с охлаждащи подложки, които често са страшно грозни (или поне странни) и заемат много място. От другата страна са някакви хитри джиджавки, които сладко държат машинката ви на разстояние от работния плот.

Заради моята придирчивост и двете неща не ми вършат работа. Заемат място или пък трябва да ги слагат и махаш всеки път, което не ми е удобно да го правя по 4 пъти на ден (с 4 крачета).

За това днес отидох до Бриколаж и се сдобих с чудесна охлаждаща пръчка за Мак, което освен всичко напълно си отива с лаптопа 1:1 като цвят. Цената е само 5.75 лева.

Освен това, когато Мак е върху него спокойно мога да го побутвам накъдето си поискам, както имам навика да правя. Нещо, което с гумени крачета на мен би ми било неудобно.

СПЕЦИФИКАЦИИ

Име: Охлаждаща пръчка

Материал: Алуминий

Размери:
- 400мм дължина;
- 150мм височина;
- 90мм ширина.

Предимства:
- Заема малко простраство;
- Лесно преносима и лека;
- Издържа на големи натоварвания.

Екстри: Коригируема височина. Две степени.

Алтернативни приложения: Според случая.

Сутрин ставам и ако намеря нещо подходящо хапвам. Ако ли не – излизам за работа.

Иска ми се по-често да закусвам с минимални усилия. Мюслите са един добър избор, кроасаните (уф, отново тесто) – не толкова. Всяко включване на печкоподобни уреди (препечени филийки) ме бави минимум с 20 минути допълнително, за това го избягвам. В крайна сметка ям рядко плодове, кроасанчета и кифлични, мюсли и корфлейкс, от време на време и сладки остатъци от предишния ден. Така поне 3 дни от седмицата не закусвам.

Тази мисъл е нерадваща за моята персона, та се чудя хората, които закусват как организират началото на деня си. С какви вкусотийки се глезят рано сутрин.

Ще ми бъде интересно да споделите бързи рецепти за пълноценен старт на деня.

Do you care to share?

Работата е там, че след пълната конфигурация на инсталацията се заех да разгледам какви програмки има. Това специално създадено дистро има някои различия спрямо истинското. Присъстват VLC, Transmission, BetterZip, Google notifier, xBench, etc. Има и малки хакове на finder-а.

Та казвах, че още тогава изпробвах xBench и резултатът, който ми отреди беше “Results 87.43“. Още тогава реших, че ще бъде интересно да публикувам това и си запазих .txt файл с резултатите.

Сега поставен ребром въпроса отидох на официалния сайт и видях, че съм правил тестовете с последната версия на програмата. Повторих теста и резултатът, който се получи е “Results 85.08“. Докато течеше тестът установих, че най-проблемната област е случайното четене от паметта и по-специално този резултат:

Uncached Write    7.73    0.82 MB/sec [4K blocks]

Идея си нямам какво означава на практика – явно не е добре. Преди да се стигне до него резултат беше над 99.

Ако вярвам на сравнителните данни то Хакинтош системата ми се представя доста добре.

До момента новата инсталация се държи стабилно. Въпреки това има редица неприятни проблеми свързани с несъвместимостта на хардуера.

Липсата на драйвери за безжичните карти.

Един от основните проблеми се отнася до съвместимостта. Освен, че е неудобно от функционална гледна точка, то и възможността да откриеш карта, която работи изправно е малка. Например, аз си спретнах списък с 10 wireless карти, които би трябвало да работят безпроблемно според списъкът с добър хардуер на osx86project. По магазините за компютри на Раковска се оказа, че нямат такава за вграждане в лаптоп. От usb алтернативите имаха на две места само по една от конкретен модел.

Неудобно е да си с лаптоп, а с него носиш няколко usb-та за различните неща. Аз искам да съм компактен и съм отворен за предложения къде продават подобен хардуер за лаптопи.

Touchpad.

Едно от нещата, които не работят по подразбиране. Тъй като не го използвам това ще го преживея лесно.

Sleep.

Функцията за заспиване трябва да изследвам дали може да се оправи някак. Просто самият компютър не разбира, че капакът е затворен. Защо ли?

От друга страна, когато се sleep-не самата машина през менюто тя изгубва връзка с влюченото през usb bluetooth устройство. Така при събуждане на лаптопа трябваше предавателя на синият зъб да бъде изваден и след това поставен отново, за да бъде открит от системата. Всъщност, след малко повече тестове установих, че като се събуди компютъра допълнителните драйвъри остават в небитието. Звукът определено е сред тях.

От трета страна това ме спира да изкарам образ само на един екран и съм заключен на втори екран единствено чрез опцията за клониране. Единственото решение е да включа от самото начало външният монитор и да стартирам системата с него.

Клавиатура.

С моята ми е страшно забавно. Системата разбира, че има такова нещо и го ползва с удоволствие. С малкото допълнение, че вярва, че това е клавиатура на Mac т.е. при мен win key = alt, win alt = apple key на лаптопа. Разбъркана клавиатурна подредба. Общо взето само запаметените движение ми помагат да не се обърквам, когато правя нещо.

Usb.

По принцип Тошибата има 3 изхода за Usb. Днес всички бяха заети и включих оригинална клавиатура на apple, която в себе си има изход за друго usb, за да компенсира загубата на основното. Точно в него се опитавах да включа външен хард диск. Той се събуди, но нищо повече. Данни не се предаваха. След това опитах и през usb hub да включа хард диск, bluetooth предавателя и фотоапарата, но без успех. За сметка на това поставката за лаптоп с вентилаторът работи безотказно. За мое изненадване работят обикновена usb мишка и apple клавиатурата.

Thunderbird.

Поради някаква невероятна причина този софтуер не се разбира добре със системата. Само при работа с него курсурът забива, бъгва се графичната среда на самата програма -  получават се визуални дефекти и изрязвания. Въобще странна работа.

Извод.

Въпреки всичко системата е в основни линии стабилна а аз съм доволен, че не изгубих работната си среда като цяло. Пуснати веднъж “нещата” работят и не съм имал проблеми. Малко натоварване на Photoshop не оказва съществено влияние върху работата и пъргавината. Ще тествам тепърва с по-сериозни и тежки файлове.

Единственият проблем е мониторът, който е малко трудно да се калибрира. По принцип цветовете не се доближават особено много до реалните за Мак. Това за мен е проблем, защото голяма част от работата ми е свързана с тях.

След като се върне Мак мисля да се опитам да ъпгрейдна Kalyway системата. За сега не, защото има работа за вършене.

Mac OS X е чудесна операционна система. По-стабилна и разбрана от Windows. За това ви препоръчвам да си я купите. За своите пари получвате много по-качествен краен продукт във почти всички аспекти.

Ден втори. Продължавам с идеята да инсталирам MAC OS X на PC.

Успешно свалих .iso файлове и записах два диска:

1. Kalyway 10.5.1

2. Gparted Live CD

Преди това си бях отделил около 40GB от хард диска на Тошибата и го бях преформатирал като FAT32, logical partition.

Последва настройка на BIOS на Тошибата, за да стартира от CD/DVD. С DVD-то на Kalyway стартирах компютъра и се зачетох в упътването (ако разбирате английски прочетете него).

Първоначално, преди зареждането, в конзолата стартирах с “-v” опцията. Тя се заля от текстове. После превключи в друг режим за подготовка на самата инсталация, където имаше няколко грешки. Това леко ме притесни, но инсталацията продължи успешно.

Последва екранът за инсталация, на който избрах език по подразбиране English -> next.

Тук дойде преломен момент. Преди да се продължи инсталацията трябва да забележите, че отгоре на екрана се е появила лента с инструменти. От нея трябва да изберете “Utilities -> Disk utility”. Трябва да ви се покажат частите на хард диска, при мен са две. Ще познаете тази, на която искате да направите инсталиция по форматът й – FAT32.

Изберете този partition. Дайте му просто име от типа на Mac – без специални символи и т.н.. Файлова система трябва да бъде “Mac OS Extended (Journaled)”. Натиска се “Erase” бутона и за по-малко от минута при мен дискът беше готов и преформатиран. В менюто от ляво се показва с името, което сте му дали.

Затваряте “Disk Utility” и се появява екранът на инсталацията. Продължавата със “Agree” и след това избирате за инсталация дискът, който току що сте създали.

Екранът, който следва е най-важната част от цялата инсталация. В дясно, долу има бутон “Customize”. В него има списък с опции. Най-отдолу на всички е тази, която ви интересува. Тя е засветена. Разтворете дървовидната структура и вместо GUID изберетe MBR (само него, защото опциите са с чекбоксове). Запазете промените и продължете с инсталацията.

Процесът до тук отнема около 20-30 минути като внимавате какво правите или ако ви е за първи път. Хубаво е да внимавате, наистина.

Следва инсталацията, която зависи от хардуера. На моята Тошиба отне около 30 минути, за да се осъществи с 1,5 GB RAM.

Последва рестарт и системата се пуска по подразбиране в Mac OS X. Първоначално иска кратка конфигурация от ваша страна. После самата дистрибуция блясва. Разглеждането и настройките ще оставя за по-късно. Следва инсталиране на loader, чрез който мога да избирам, коя система да се стартира.

Така, че следвайки описанието стигаме до подготовка на boot loader-а. Идва ред на live cd-то с мениджъра на дисковите дялове. Поставяте го в компютъра и стартирате по същия начин както дискът на Kalyway.

На първи екран не пипаме избраната по подразбиране опция. После избираме за език [33] и натискаме “enter”. По принцип няма нужда да пишем нищо специално, за да стартираме графичната среда. За това отново натискаме “enter” и тя се появява.

Цъквате с десен бутон на windows дяла и избирате от менюто “Manage Flags”. Слагате тикче на опцията “boot” и затваряте. Затваряте прозорецът с програмата и кликвате на големия бутон “Exit”. След малко се появава меню, на което е избрано “Restart” и просто натискате “OK”. CD-то изскача навън и рестартирате машината.

Вече по подразбиране се пуска в windows среда. От Tools -> folder options се маха отметката на “Hide protected System Files”. Избира се и “Show Hidden Files and Folders”.

Отваряте файлът boot.ini с notepad. Намира се в основната директория на диска ви – обикновено “C:”. Там добавяте -> C:\chain0="Mac OS X86" на последния ред. Имайте предвид, че файлът може да е read only. За да можете да го запишете махнете отметката с десен клин върху boot.ini -> properties. От DVD-то с Kalyway сложете също в “C:” директорията файлът “chain0″. Внимавайте да не направите shortcut, трябва да прекопирате файла физически.

Рестартирайте система без DVD-то да е в компютъра.

Би трябвало в началото вече да ви пита коя операционна система да зареди. След като изберете Mac OS X бързо натиснете отново, който и да е клавиш, за да ви се покажат опции за стартиране на конкретен дял. В моя случай избирам “mac” за да пусна системата.

Честита инсталация. При мене протече гладко. Сега трябва да направя настройки и да открия как да мигрирам едната система на другатата.

До тук ми беше забавно, защото страшно много ми напомни на тръпката, която изпитвах като инсталирах Slackware за първи път.

Сагата продължава.

* * *

Добавка: Оставих Мак в сервиза на Apple Center. Човекът беше учтив и обясни за какви срокове става дума. В най-лошия случай една седмица. Направи ми впечатление, че много добре огледа Мак преди да го приеме. Отдели 5 минути за оглед, а след това още толкова за кратко описание в протокола казващо, че почти всичко е захабено.

А аз се старая да го пазя…