Тази сутрин станах в 6.30. Облякох се. Излязох. Взех метрото. Слязох на последната станция. Отидох в офиса в 7.05. Застанах до колелото. Видях заключеният катинар с въже на предната гума. Навик. Дори в офиса го оставям така. Ключът е вкъщи. Време за отиване / връщане – минимум 45 минути.
Изкарах го навън. Камен ме чакаше. Констатирахме проблема. Решението – да се разбие патрона / да се срежа въжето. Отидохме в апартамента му наблизо. Разбиваме на спокойствие.
Разполагаме с 4 инструмента – чук, комплект малки китайски отвертки, 2 броя компактни клещи от типа по-долу.
Време да се разреши проблема – 20 минути. Предложение от Камен – “Да се счупи пластмасовата обвивка и да разбиваме каквото се появи”. Моят отговор – “Няма смисъл. Единият край на въжето е капсулиран с оловото на патрона”. Следват 15 минути опити да се отвори ключалката с отвертки, други ключове и т.н.
Минута 16. Добре. Чупим наред. Ходи ми се на планина.
Махам пластмасовата обвивка за 30 секунди. Отдолу се показва патронът с оловните елементи. Не е толкова стабилен колкото очаквам. Идентифициране къде се държи другият край на въжето.
ОБМ! Установяваме, че въжето лежи в гнездо на механима. На него има две дупки. Въжето се държи в него от един щифт. Само в едната. На снимката – мястото на щифта е маркирано с бургия.
Камен маха щифта с издърпване.
Минута 17. Катинарът е свален.
Изводите:
- Купих си катинар с въже. Цена 12 лева. Преди – монолитен, въжето е по-дебело. Сега. Чувствам се измамен.
- Всеки крадец на колела може да счупи пластмасата. Да махне единствения щифт. Да изчезне с колелото. Време: по-малко 30 секунди. Инструмент: клещи.
- Вероятността другите катинари да са създадени по същия калпав начин – огромна.
Следствието:
- Тръгнахме от южния парк към 8 часа. Изкачихме 20 километра баир. Тихият кът, Златните мостове, хижата с полянката най-отгоре. Името й – не знам. После. Спускане до “Копитото”. Спускане по пътя; средна скорост – 40 км в час. Прибиране. Общо 55 километра. Преживяване – чудесно. Физическа форма – все по-добра.
- Поправих катинара. Блокирах въжето в гнездото му с два винта. Счупих ги, за да не могат да бъдат премахнати. Опцията за крадене остава само със срязване на въжето / много насилствено счупване на механизма откъм патрона. Ще го ползвам още като основна опция за сигурност.
- Ще се добави втора система за сигурност. Най-вероятно истински малък катинар, който да блокира движението на зъбните колела. Второ заключване предполага два инструмента. Обикновено крадците носят само един, за да бъдат мобилни.
Съветите:
- За да предпазите колелото си от кражба не разчитайте на масовите заключващи устройства, които се продават. Измислете и сглобете ваш неконвенционален метод. Именно като странен и нетипичен той ще представлява трудност и повече усилия при евентуална кражба.
- Нека колелото ви е старо и грозно. Да няма търговски вид. Иначе ще се озове в хангар с други крадени другарчета за повторна продажба. Тъпо. А?
- Освен хубаво въже с проверен и допълнително заздравен механизъм от може да добавите и axa slot. Не знам от къде ще го намерите. Сравнително добро е, но и то си има грижи.
- Колелото да бъде под наблюдение от хора, които биха реагирали. Дори журналист от BTV направи репортаж, в който крадеше колело очеизвадно, на Витошка. Полицай се появи, но не го спря.
Споделете:
- Вашият опит в областта.
- Снимки на сглобката на вашето заключващо устройство.
- Какво друго ви хрумне и може да бъде полезно по темата.
Leave a Reply