Живот

До колко можем да разполагаме с живота си? Това се зачудих докато една жена пресече Гурко без дори да се огледа – просто премина. Самоубиец.

Постановката на подобен въпрос е доста философска. Дали ние трябва да пазим живота си тъй като той ни е даден от друг, ние сме ползватели на нечие дело – под друг разбирайте майка, майка и баща взети заедно или Господ. На практика животът, които живеем ни е дар в рамките на това твърдение. Съответно трябва ли ние да се съобразяваме с това и да го пазим; да се грижим за него – да се чувства добре, да просперира и да му отдаваме кратки моменти на радост?

Другата страна е също толкова интересна. Ние не сме инициирани нашият живот като изначало, но ние сме неговите ползватели. Ние сме съществата, които го притежават – съответно можем да правим с него каквото пожелаем. Можем да го насочваме в каквато и посока имаме нужда и смятаме за редно без да се съобразяваме с никой друг освен с нашите желания.

Всъщност – чии е нашият Живот?