Пожарът

Трагичните събития от скоро разбуниха репортерските духове.

Днес бях свидетел на “разследване на репортер” по темата: “Какво ще правим ако се случи пожар в един от най-високите блокове в кв. Младост”. Отговорът – има добра възможност да се опечем живи.

Какво показа репортажът:

Висок блок. Металните врати между етажите се заключват. Достъпът до етажа е само чрез асансьора. Позната гледка за всички живеещи в подобни многоетажни гета, където моят дом обезателно трябва да бъде моята крепост. Стълбището по лични предпочитания е недостъпно почти винаги.

Представете си, гордият репортер, който отразява ситуцията и казва излизайки на стълбището между етажите “Тук е като в друго измерение”. Уау! Наистина.

Мразя едностранчивите репортажи, гледна точки. Това е като да отвориш багажника на автомобил, да видиш резервната гума и да крешиш “О, но тя не се върти! Помощ!”

Никъде в целия репортаж не се чу, защо аджеба, хората са решили да се залостят в панелите. Да се скрият зад дебели врати и много брави. Да живеят като модерни затворници с телевизия и тоалетна.

Защо го правят? Искам репортаж за това. Да попитам хората: “Защо сте се окопали така? От какво Ви е страх? Да не би някой да ви дебне? Да не би да има някакъв проблем, който ви протеснява?”

Отговорът всички, които имат метални врати, СОТ или дори домашно куче дори, го знаят. А вие как бихте се почувствали ако на фона на всичко това дайдат и ви попитат “Вие хубаво сте се окопали тук ама ако нещо се запали”. Бихте ли се лишили от всичката си сигурност и спокойствие, в което сте инвестирали?

Обичам едностранчивите репортажи. Нека резервната гума се стои в багажника; ние и без това няма да я проверим докато някой друг не спука гума пред нас, та да се присетим, да направим репортаж.