Дизайн

Графичната философия на един проект има дълга предистория.Но тя е твърде дълга, за да бъде написана на един дъх, на една ръка или дори на две ръце.

<<<

В миналото, още когато шампоаните за коса не били на мода, а рекламата била мит от един потънал континент, хубавото било онова, което работи. Всеки що годе тежък камък, хвърлен върху прилична маса живо месо и водещ до летален край бил хубав. Вършел работа. Повече не било необходимо.

<<

По-късно камъните не били вече актуално. Хората открили, че ако ги заострят тук там – няма да се налага да се напъват да хвърлят тежките и непроизводителни камъни, а със същата сила могат да свалят по-голямо животно на по-далечно разстояние с едно просто острие от кремък хванато за някаква пръчка. Това било революция. Откривателят обаче бил убит с камъни, за да не прибира пари от патента.

<

Еволюция му е … разковничето, беше казал някой. Та в онези времена, когато Гугъл бил все още звезда на небосклона, а “windows” били основно издялани в камък, дизайнът постепенно и находчиво започва да взема своят връх. Самоосъзнаването, че човек е една гарга, без пера му позволило да се кичи с разни неща и от там да изглежда по-красив. Хората започнали да се развиват като социална група и да желаят да се отличават един от друг. Стоките и услугите се делели на два типа – тези които можеш да размениш и такива, към които никой нормален не би проявил интерес. Но дори и за вторите това не винаги важи. А от там – два типа неща – красиви и полезни. Ако някой откриел сходна комбинация между двете бил щастлив.

–

Дошъл Господ. Но като всяко добро нещо на Земята сме успели и него да погубим. Дизайнът въпреки това продължил да се развива с развитието на битието. Хората вече знаели как се правят разни неща и се опитвали да ги направят уникални, освен полезни или иначе казано по-лесно продаваеми. Затруднения срещали само девиците с най-древната професия, които били в по-напреднала възраст, но няма да обсъждаме изначалото на козметиката и пластичната хирургия.

>

Революция. Симбиозата на дизайна с произвежданата продукция станал задължителен. Отделяне, обособяване на конкретната марка, без която никой уважаващ себе си производител на можел да излезе на пазара. Да вземем за пример кралските бижутери… строителите на замъци. Всеки със свой вкус и стил. Това бил техният подпис.

>>

Да прескочим няколко хилядолетия и да спрем до днес. Днес дизайн има за всеки. Той се е превърнал в основопологащ за успеха навсякъде. От облеклото до опаковките на дъвките. Днес целта на дизайна е да грабне клиента и да го завърже до гроб. Ето защо светещите табели не са просто табели – те са светещи, ярки, крещящи и учудващи – за да ви привлекат вниманието и да си кажете – “Въй, майко”.

>>>

И най-накрая – какво е добрият дизайн? Може би докато четяхте това се замислихте. Не точно, нали? По-скоро мислихте върху думите, написани на две ръце, или по скоро ги оспорвахте на ум и давахте своите идеи и концепции за добрия дизайн.

Истината е, че добрият дизайн е вътре в нас, възприятията ни, ценностите ни, съзнанието ни. Защото докато за мен добър дизайн може да бъде една красиво обелена ябълка то за друг той започва от вкусно телешко варено.

Дизайнът е вътре в нас. В нашия опит и разбиране за него. Ето защо твърдя, че каменият човек рисувал върху стените на пещерата е един от основоположниците на добрия дизайн. Защото той е изразявал себе си. Допуснал е да го направи, да развихри неимоверното си въображение е да се опита да пресъздаде светът около него. А какво по-голямо предизвикателство?

И от тук – добрият дизайн е този, който достига до вас. Който гъделичка вашите възприятия и Ви кара да се чувствате ангажирани. Който буди съзнанието Ви и подшушва на подсъзнанието – ей, че хубаво миришат тези картофки, в тази черна чиния с надпис “Вкусно”? Че кой би сложил картофките в черна чиния…

За това смея да твърдя – моят дизайн не е толкова добър. Вашият дизайн е по-добър. И винаги ще бъде – защото свободата на изразяване се приема различно от всеки, дизайнът не може да задължи никой да възприема нещата по определен начин. Той трябва да ги освободи и плавно и нежно да ги концентрира в определена насока, защото все пак – “тази паста страхотно избелва Вашите зъби”.