Бъдеще

Добре дошли. От вчера вече живеете в бъдещето.

През днешния ден са били направени близо 300 открития. Вероятността някое от тях да бъде световно значимо в близките три години е под 0,001%. Едно от тези открития ще допринесе за подобряване на живота средно на около 8 до 10 хиляди души.

Интересно, нали?

С този пост отбелязвам сушата на открития, таланти и значими действия от страна на човека. Времето на мързел е настанало. С разработените стратегии за моделиране и управление на интереса на обществото значимите неща се изместват до граничещи с прозаични. Глобалната комуникация на ден ни залива с таланти “кой от кой по-уникален”.

Въпреки това, втори Моцарт няма. Бах, Бетовен, Айнщайн, Кох, Бел, Тесла. Толкова много други. Измежду 6 милиарда души сега има толкова уникално малко, които биват ценни поне колкото един от господата, и неспометите дами, по-горе, но за които дори и не знаем.

Ако направим съпоставка “умовете” тогава са били много повече като част от населението спрямо сега. Защо? Може би няма вече неща за откриване. Та нали имаме коли и мобилни телефони. Топла вода. Всичко е вече открито.

Ако след 100 години четете днешната история как би Ви звучала тя. Ако тогава я съпоставите с историята преди 200 години преди нея как ще изглежда. А 300 години?

Дали това улеснено моделиране на таланти не погубва таланта. Откритията. Малко са значимите хора, повече са публичните личности. Независимо колко много приличат на тикви. От вън и от вътре.

Героите утре са днешните телевизионни лица. Реклама. Реклама. Реклама.

Вероятно сме изпаднали в едно устрем към дъното на цикъла, което може да се съпостави с уморения пътник полегнал под някоя орехова сянка.

Нека да бъде бъда отпимист. Накрая.