Неползотворен ден

Днес денят ми беше много неползотворен.

Стоях си а хората около мене щъкат, вършат нещо. Аз им се усмихвам. Опитвам се да изглеждам зает. Но изражението на лицето ми издава съвсем друго.

Ето например Марио. Винаги носи нещо. Напред – назад. Умора няма. По цял ден. Не се спира тоз човек, бре! Възхищавам му се. И на енергията, и на ентусиазма. Де и Надка и Стоян да бяха като него. Не, че искам да кажа нещо лошо. Колеги са. Не бива.

Чувствам се неползотворен. Стоя си, хората минават, а аз им се усмихвам. Все същите хора, де. Колеги. Ама те поне изглежда, че вършат нещо. Мене ме е срам да си призная, че дори и това не успявам.

Заради това понякога се чувствам тъпо. Което е малко нетипично. За една статуя.

This entry was posted in Написано. Bookmark the permalink. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>