Коментари

Всеки гледа. Всеки коментари. Никой не действа.

Простата истина за страната. Още по време на стачката на учителите и потресаващата реакция на политиците беше ясно, че трябва да падат глави. Управляващите им се подиграха публично пред цялата страна – по телевизия, по радио, подиграха се на всички нас.

На всичкото отгоре, онези отгоре, имаха наглостта да повтарят глупостите си, които в нормалните страни биха се възприели като сериозни “гафове” със сериозни последствия. Това не стана. Самият факт, че министър председателят гледа произвола на страната, говори за свободията на тези под него. Фактът, че са смешници на принципа “интереса клати феса”, не ме притесняват хич. Обезпокоен съм от факта, че те ни управляват!

Драги зрители. Гледате шоуто на българските политици всеки ден по националната телевизия. Не забравяйте обаче, че след като загасите телевизора на другия ден вие сте маймуните в това ежедневно шоу по улиците, в магазините; вие сте най-важния гост.

За смях сме, по-зле – за оплакване. Страната се е запътила към върховете на низините. Какво ви говори фактът, че Европа ни прие за членове на ЕС. Едно просто правило гласи, че една страна ще търгува с друга само ако има интерес. Какво изтъргувахме ние? Да се молим да си пуснем реакторите, например? Нищо не знаем.

Хората живеят по-добре. Да! бе… Това че инфлацията расте и чуждестранните вливания покриват бавно скоростта на това увеличение не означава, че имаме какъвто и да е ръст. Когато се насити икономиката с ненужни инвестиции, които просто са усвоени сама ще рухне и тогава ще е късно. В този момент ще дойде героят ЕС – добре дошли в модерното робство. Да. Нека от северния робовладелски блок се преместим в друг. Там времето поне е по-хубаво.

Коментари много. Простият анализ показва три ясни неща:
- Управлението на страната трябва коренно да се промени, ако не желаем да се окажем много над шията в кал. Самата дума коренно включва изкореняване на много хора от властта, както и един стил на размахване на краката и ръцете за сметка на избирателите и една цяла страна;
- Трябва ни лидер. Водач. ПредПоследен мохикан, който да ни емне, да ни въведе строг затворнически режим та барем видим, че децата изпростяват всеки ден а ние сме горди с това;
- Някой умишлено руши страната. Започнаха от семейството; сега и с образованието, здравеопазването, енергетиката. Проблемът е, че я рушат от години. А това е по-страшното. Но най-големият ужас е, че сме свикнали. Че нямаме идеали, че нямаме ценности, че за нас това е даденост. От тук глупавите ни наследници ще са още по свикнали и ще се лъжат още по-лесно. Неукият по-лесно се командва.

Дали сега стоите на задника си, четете това и се питате разни неща? Например, “Аз като съм сам какво мога да направя”? Не сте сами, бре. Стотици хиляди мрънкат. Вдигнете си задника и направете нещо! Защото ние сме тези, които могат да го направят.

Историята на страната ни започва със сноп пръчки. Още от тогава сме се доказали като магарета и не сме видели смисълът за играта.

Какво да направите ли? Искате нещо лесно?

Спасете Рила например! Излезте един час по-рано от работа и спасете Рила. Не е важно дали ще викате искам салам или искам образование. Стреснете управляващите, че сте много. Че има неща, които ви интересуват.

Неприятно ми е като подобна голяма кауза (сама по себе си) прави мними сбирки на малки места като градинки, а не площади. Разберете, че всички ние трябва да защитаваме земите си, да защитим нас си. Вие разбирате ли Рила, сама по себе си, какво представлява? Запитайте се, моля Ви.

Чужденците идват тук с парите си като вируси. Строят, ужищожават и печелят огромни суми. На наш гръб. А ние стоим с хляб е сол в ръка и ги гощаваме с усмивка, защото хвърлят по някой долар или евро.

Какво да направите ли? Участвайте на митинги и протести. Естествено това може и да не Ви харесва, но има други начини. Изразявайте активно пред управляващите гражданската си позиция. Всеки ден. Бъдете единни като таксиметрови шофьори. Участвайте! Събудете гражданското общество. Изградете го на ново, за да може то да се бори! Вие сте част от него.

Всички заедно; толкова ли е сложно да се съберат 100 човека на едно място вместо да пишат яростни коментари. Защото човекът написал статията не е създал историята. Онези в министерствата, по управленските постове са го направили. Изпринтирайте коментарите си – в един уречен ден и ги занесете в общината. Или ги пратете по пощата. Или по e-mail. Един да следи за това и да информирата всички останали. Да е явно, че на някого му пука.

Правете така за всяко нещо, което ви дразни. Пишете и носете. Указвайте натиск. Всички заедно. Това е нашата сила. Имаме и законни права.

Стъпка едно: Възраждане на гражданското общество. Можем ли?

This entry was posted in Общество. Bookmark the permalink. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>