В Източна Европа, в страни като Франция например има специална политика спрямо семействата. Държавата се опитва да ги подпомага в ежедневни задължения, за да може съпрузите да обръщат повече внимание на детето или децата си. В същото време в глобален мащаб се разработват програми за успешно осъвместяване на кариера и работа. Особено при жените, които са поставени пред дилемата дали да отглеждат семейство или да правят кариера. Въпросът на новото време.
Човечеството се надпреварва със себе си. При това безуспешно в доста области. На дневен ред е създаването не на универсален войник а на универсален работник. Този, който във всякакви условия, по всяко време ще може да създава нещо с определна стойност. Колкото повече стойност генерира – толкова по-добре. Конкуренцията е безмилостно жестока и въпреки регулациите от страна на държавата резултатите са на лице.
Населенето застарява в световен мащаб а младите вече са все по-далеч от каквато и да е ценностна система. Те са икономически ориентирани. Да се правят пари, при това толкова много. Представете си как цялата земя ври и кипи прекопавана от неуморната работна ръка отново и отново. До кога не знам. Процесът на саморегулиране отнема време. Невидимата ръка не може да догони с петте си пръста галопиращите стъпки на конкуренцията и новите реалности. Алчността на човека е безгранична и повсеместна. Тя е като болест.
You win some, you lose some.
Какво губим в името на това да сме по-успели и по-заможни? Какъв полезен товар изгубваме по-пътя.
Най-точно това, което губим може да се отчете явно от статистиката. Но почти никой не се интересува от нея. Никой не дава гласност. А и никой не прави реални изводи, а не популистки. На някои това не им е изгодно да се знае.
Статистиката все още показва как обществото се стреми да бълва работници, възпитани да бъдат такива до мозъка на костите си. Защото средата ги е направила такава. А средата в България е следната:
- Брачността намалява. Към 2006-та година брачността в страната е 4 на 1000, като като средната възраст за сключване на брак се е увеличила с 4 години и вече е 28 године. Все повече двойки предпочитат да не създават семейство; да живеят на семейни начала в т.нар концесуален брак. Но реално какво поколение отглеждат тези родители. Няма реални данни колко двойки от този тип са се оженили, съответно развели след раждане на дете, например. Още по-малко как се възпитават и с какви ценности и възгледи израстват децата им.
- Отношението към брака се е променила коренно. Към 95 година твърдението “Женените хора са по-щастливи от неженените” е подкрепено от 72,2% жени и 62,4% мъже. Към 2006 година едва 49,6% ог жените споделят това твърдение и 50,7% от мъжете. За 6 години подобно изменение в демографски аспект и твърде сериозно.
Разделяй и владей. Една древна тактика, която работи и до днес. Унищощавайки най-силната единица на държавата, а именно семейството унижощаваме и самата нея. На какво се дължи това? На повишената социална и икономическа несигурност причинена от същата тази държава поради умишлено некадърно управление?
Кой е виновен в случката, че бавно режем клона, на който стоим?
Това ми напомня за проблема с вече твърде ранното започване на сексуалния живот при децата. Повлияни от хиляди реклами със сексуален контекст, но от които се правят огромни суми. От предавания в пикови часове, които третират открито тези въпроси, от предавания, в които глупак и шибаняк вече са нормално възприемани обръщения а не цинизми. Да гледаме голо по телевизията вече енещо нормално.
Нека посрещнем последствията. 14 годишни момичета имат опита на жрици на любовта. Нещо против имате ли? Ако да…спокойно. Ще свикнете…мамка му.
Leave a Reply