Клевета

„Не разбирам, защо трябва да злословничим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.“ — Ф. Ницше

***

„Клеветата от страна на някои господа е толкова добра препоръка, колкото похвалата от страна на други.“ — Х. Филдинг

***

„Дори да си студена като лед и чиста като сняг — пак не ще избегнеш клеветата.“ — У. Шекспир

***

“Гони от дома си човека, който ти нашепва клевети за други.” — Талес

***

“Най-добрият отговор на клеветата е мълчаливото презрение.” — Й. Енгел

***

„Клеветата е порок с любопитна конструкция: опитът да се убие я поддържа жива, като никой не й обръща внимание, тя умира от естествена смърт.“ — Томас Пейн

***

Не знам как се различава клеветата. До сега единственият начин, който съм открил е лепсата на вяра докато не видиш със собствените си очи. А дори и да видиш отново може да се запиташ – ама защо, бре? Ще разбириш ли човека и подбудите му.

Аз за това се опитвам да бъда честен, но често това е невъзможно. За това си служа с факти. Излагам фактите и събитията в реда, в който са се случили. Или поне се опитвам…

Не знам как да се боря с клеветата. Може би е добре да послушат мъдрите съвети на хората по-горе. Само ще кажа – не правете прибързани изводи и не съдете хората. Опознайте ги, ако е възможно.

За човек говорят и делата му. Но зависи и как ще ги интерпретирате.

Интересен казус, нали?