Бързи размисли за преумората

Преумората е модерна. Особено в развиващите се страни в момента.

Тя е добра за пазарната икономика и вредна за хората. Тя е хита на новото хилядолетие; набира все по-голяма сила.

Какви са причините? Локални, регионални или глобални?

Може би това, че само в България един работещ издържа един възрастен и едно дете. Може би поради факта ,че старото население прогресивно се увеличава в глобален план (при това в развитите икономики), а някой трябва да го храни, обгрижва и лекува. Обществото страда от собственото си развитие. То бива неспособно да управлява процесите, които само създава и това го погубва.

В САЩ казват, че всеки трети от работещите взима стимуланти, за да успява да се справи с работата си. Никой не се пита за какво са ни два милиарда отгоре, ако ги разходваме след това за лекуване на трайни поражения. Ефектът “burnout” докарва все повече хора до хронични проблеми – от леки, които не влияят особено на нормалния им живот до сериозни оставящ ги с трайни увреждания за цял живот.

Това е само лек преамбюл към всички онези лоши неща по темата. Защото аз се сещам само за едно хубаво…

Преумората е като депресията. Физическа равносметка. Умореният организъм се спира, сгромолясва се и принуждава измореният мозък да се по напъне за последно и сам да осмисли как се е озовал в това незавидно положение.

“Дяволът носи прада” веднъж ми каза – “Ако времето е започнало да не ти стига и личният ти живот се проваля е време да поискаш повишение.”

Може би да. Опитът, уменията и тяхното влагане имат свой физически и практически измерител. Дори малкото дете ще отиде там, където за един лев ще му дадат 5 бонбона а не само два (със същата опакавка, но с думите “Много са хубави”).

Когато работите на ръба на възможностите си и сте възпрепятствани от новите задачи да свършите добре старите, по начин, която няма да ви ангажира да го довършвате в бъдеще… то нещо може би не е наред. Това е екстензивен подход. Много свършени неща, не водят до добра производителност на труда, ако след това се изпочупят и хората не са доволни.

Има два подхода – можете да правите много и обикновени неща или да правите малко и изпипани неща. И двете си имат таргет групи, и двете с имат цени. Съответно и двете водят до някакво развитие…

За това произвеждат Дачия с минимално човешко участие, а Ягуар-а го опипват по цял ден докато излезе от завода. Само че Ягуар не може да правиш с механиката и екипа на Дачия. Изисква се опит, умение, знание. За това всяка от тях има някаква стойност и всеки е свободен да я търси от някой готов да му я даде…

Но просто си размишлявам…

Бавни са ръцете, бърза е мисълта.

This entry was posted in Икономика, Общество. Bookmark the permalink. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>